Ядърце (nucleolus) – структурен компонент на интерфазното ядро (вж. интерфазно ядро). Големината му варира, като при някои едноклетъчни е със значителни размери. Броят на ядърцата в едно ядро достига до няколко десетки (в яйцеклетки на земноводни).

Ядърцето е мястото, където се образуват рибозомите през интерфаза. Образува се от участъците на хромозомите (вж. ядърцев организатор), носещи рибозомни гени (рибозомните гени са многократно повторени по дължината на ДНК). В човешката клетка 5 двойки хромозоми носят рибозомни гени (13-а, 14-а, 15-а, 21-ва и 22-ра хромозомна двойка)( фиг. 1).

С електронен микроскоп се вижда, че ядърцето има фибриларна и грануларна част (фиг. 1). Фибриларната част се състои главно от синтезиращите се молекули рРНК и гените за тях. Грануларната част съдържа рибонуклеопротеиди – зреещите рибозоми, образувани при свързването на рРНК и рибозомните белтъци.

В началото на клетъчното делене ядърцето изчезва в резултат на спирализацията на хроматина, а в края на деленето отново се появява.

Фиг. 1. Схема за образуване на ядърцето в човешка соматична клетка

Фиг. 2. Ултраструктура на ядърце – електронномикроскопски снимки