Транскрипция (transcription) – генетичен процес, при който се синтезира РНК. Транскрипцията осъществява преноса на наследствената информация в посока ДНК-РНК и е първият етап от реализацията на генетичната информация в клетката (вж. централна догма). Матрица при транскрипцията е съответният ген – участък от молекулата на ДНК (вж. матричен принцип). Процесът се извършва през цялата интерфаза на клетъчния цикъл. В прокариотните клетки протича в цитозола, а в еукариотните – в ядрото. Транскрипция се извършва и в митохондриите и в хлоропластите на еукариотните клетки.

За транскрипцията са необходими предварително свързани с АТФ рибонуклеотиди, които осигуряват енергетично процеса, регулаторни белтъци и ензимът РНК-полимераза.

Фиг. 1. Механизъм на транскрипцията

Ензимът РНК-полимераза се свързва с промотора – участък в началото на гена и ДНК веригата се разсуква. Свободните рибонуклеотиди, свързани предварително с АТФ, се свързват комплементарно с дезоксирибонуклеотидите от веригата-матрица. РНК-полимеразата се движи и свързва рибонуклеотидите чрез 3'-5' фосфодиестерни връзки в полинуклеотидна верига. Синтезата на РНК се осъществява в посока 5'-3' края. Когато ензимът достигне до терминален участък, маркиращ края на гена, се отделя и ДНК отново се спирализира.