Митоза (пряко, сложно делене) (mitosis) – универсален начин за делене на еукариотни клетки, при който се осигурява точното разпределение на наследствената информация в две дъщерни клетки. По време на деленето ядреният материал се спирализира и се оформят компактни нишковидни структури – хромозоми (откъдето идва и наименованието на процеса (митос – нишка). Образува се сложен делителен апарат (вж. делително вретено), чрез който хромозомите се разделят поравно между дъщерните клетки.

Процесът се състои от делене на ядрото (вж. кариокинеза) и делене на клетъчното цяло (вж. цитокинеза). Кариокинезата условно включва няколко фази: профаза (вж.), метафаза (вж.), анафаза (вж.) и телофаза (вж.). За по-детайлното обяснение на механизмите на деленето някои автори въвеждат и допълнителни фази – прометафаза, ранна и късна анафаза. След кариокинезата настъпва разделяне и на клетъчното тяло – цитокинеза. Този процес започва още през телофазата.

Биологичният смисъл на митозата се състои в запазване на наследствената програма в дъщерните клетки непроменена по количество (запазва се диплоидният хромозомен набор).

Фиг. 1. Митоза – микроскопски снимки

Фази на митозата

Фази на митозата

Ако майчината клетка има 6 хромозоми (ДНК-молекули), то те се удвояват през интерфаза. Удвоените хромозоми се нареждат в екватора (метафаза) и се разделят (анафаза). След разделянето в дъщерните клетки има отново по 6 хромозоми (ДНК-молекули), подобно на майчината клетка.