Лизозоми (lysosome) – едномембранни органели в еукариотните клетки. Лизозомите са малки мехурчета, образувани от апарата на Голджи. Съдържат около 40 различни хидролизиращи ензими. Лизозомите изпълняват различни функции, но всички те са свързани с вътреклетъчното смилане.

• Хетерофагия (смилане на вещества, приети чрез ендоцитоза). Образуваните от апарата на Голджи първични лизозоми (лизозоми, съдържащи неактивни ензими), се свързват с фагоцитарните вакуоли и образуват т. нар. вторична лизозома, в която ензимите са активни и разграждат веществата, приети при ендоцитозата. Нискомолекулните съединения преминават в цитозола, а в лизозомата обикновено остават частици несмляно съдържимо. Такива лизозоми се наричат телолизозоми (остатъчни телца). При едноклетъчните чрез екзоцитоза несмлените вещества от телолизозомата се изхвърлят навън.
• Автофагия (смилане на ненужни за клетката вещества: клетъчни продукти, стари органели). Обикновено тези вещества се обвиват в мембрана (от гладката ЕПМ), а след това към получената вакуола се присъединяват лизозоми и започват активни смилателни процеси.
• Извънклетъчно смилане на вещества – чрез екзоцитоза лизозомите отделят ензими навън от клетката.
• Автолиза (самосмилане) – при определени случаи лизозомите могат да освободят ензимите си и да предизвикват саморазрушаване на клетката. Това е нормален физиологичен процес при метаморфозата и др. Автолиза може да настъпи и след смъртта на клетката.

Фиг. 1. Лизозомите (Л) се образуват от апарата на Голджи (АГ) – електронномикроскопски снимки.

Фиг. 2. Функции на лизозомите